Да, разбира се, че се ражда, няма как иначе. Но нека да погледнем по-сериозно. Малките деца по принцип са отлични търговци и много добри преговарящи. При това колкото са по-малки, толкова са по-добри. Ревящото с пълно гърло бебе е способно да договори чудесни условия във всеки тип преговори. Четири – пет годишното дете все още е много добър търговец. Няколко са отличителните му характеристики, които си струва да имаме предвид и, от които всеки професионалист може да се поучи.

Първо, малкото дете мисли краткосрочно, като думата, която най-добре описва неговата търговска политика, е „веднага”. Никакви варианти на тема: „Да го отложим за другата седмица” или „Нека да преценим и съобразно условията…” на него не му минават. Или „сега”, „или” веднага са единствените възможности. Добре е, нали?

Второ, то е безкомпромисно в своите искания. Обикновено поставя условия, които не търпят коментар и по които не се преговаря. Вероятно причината за това е, че не е чувало за “WIN-WIN” (печеля-печелиш) стратегия при преговори и продажби.

Трето, малкото дете не е чувало за етика и всички нейни производни. Колко пъти сте успявали да убедите малкия си домашен търговец, че тати/мама точно сега няма време, пари или каквото и да е друго, и за всички би било по-добре, ако отложим покупката на нова играчка съвсем за малко? Всеки родител е изпитвал на собствен гръб техниката Malizia: “Какъв баща си ти, бе!?”, при това без този излишен патос и апломб, който само може да втвърди съпротивата в отсрещната страна. Малка, издайническа сълза се прокрадва в очичките, които са станали големи и тъжни като на Бамби. Можете ли да устоите на това?
Кратко, но важно отклонение: Всички знаем, че добрите търговци трябва да тренират и развиват непрекъснато своите умения. Когато беше на 4, дъщеря ми репетираше тъжни муцунки пред огледалото и не се колебаеше да ги използва.

Четвърто, малкото дете няма усещането за загуба. Особено за загуба на достойнство и авторитет. А това е сериозна пречка пред всеки голям и опитен търговец. Детето буквално няма какво да загуби – ще му вземете играчката ли? Усещането за собственост, ценността на притежанието, а от там и рискът от загуба са все неща, с които на практика не можем да ги манипулираме. А иначе колко от вас са чували и/ или използвали фрази от типа на: „Направи ми отстъпка, защото иначе няма да купя от теб!”?

Пето, малките деца упорито тренират. Те преговарят с други малки деца, т.е. с други жестоки и безкомпромисни търговци в една безмилостна битка без взаимно уважение, отчитане интересите на страните и без демонстрация на желание за взаимно изгодно дългосрочно сътрудничество.

Шесто, малките деца творчески доразвиват теорията на продажбите. Една от популярните търговски техники е „Алтернативен избор”. При нея на клиента се предлага избор от две възможности, като на практика и при двете имаме сделка. Но все пак, предлагаме му да си избере само едното. Моята родителско- търговска практика ме сблъска с репликата: „Тати, като се върнем от „Патиланци”, нали ще отидем и на „Макдоналдс”?” Забележете, няма „или”! При това ходенето до „Патиланци” изобщо не е обсъждано, но вече, в условията на отсрещната малка страна, е безкомпромисно заложено обстоятелство. Сега можем само да се пазарим за смекчаващи условия по втората част, но с ясното съзнание, че битката предварително е загубена. Възползвах се от този опит и при голям проект за клиент от областта на телекомуникациите включихме тази техника при затварянето на продажбите. Резултатът беше повече от добър.

Нека да погледнем оптимистично. Един ден децата порастват и започват да губят част от естествените си търговски умения. Започват да мислят дългосрочно, готови са на компромиси, имат какво да загубят и съответно могат да бъдат изнудвани при преговори и т.н., и т.н. За нас като родители това е добре. За нас като мениджъри – лошо.

Извод: Добрите търговци са в детските градини.

Кое е най-важното, на което можем и трябва да научим своите търговци? Ако продължим горните разсъждения, една чудесна група за тренинг и обмяна на опит са природно добрите търговци – малките деца. На всеки родител, който продължително време е общувал с малко дете (т.е. продавал е идеи при ситуация на тежки търговски преговори), и е успял да се справи без големи загуби за самочувствието си и за семейния бюджет, може да се издаде сертификат за придобити професионални продажбени умения. На родителите с две деца –да им се признава магистратура, а на тези с три деца – докторска степен.
Сериозно погледнато, най-често срещаните проблеми сред професионалните търговци са в следните три области:

• 1. Ползи
  2. Възражения
  3. Затваряне

Ако говорим за ползите, тук моят съвет е прост: „Научете търговците си да крадат!”

Не бързайте да ме осъждате или да ме аплодирате. Да помислим заедно. Всички знаем, че е важно да установим ползите за клиента. Знаем от собствен опит, че в редица случаи клиентът не може да се справи сам и ние трябва да му помогнем да осъзнае и развие тези ползи за себе си. Но как да го направим, ако самите ние не сме способни да формулираме пред себе си евентуалните ползи от нашия продукт. Идеята ми не е в това да се прави на теория разлика между характеристики, предимства и ползи, а да имаме практически работещ модел на тяхното представяне пред клиентите. Попитайте който и да е ваш търговец кои са основните три ползи, заради които купуват неговите клиенти и вижте колко от тях знаят отговора. Имам зад гърба си няколко стотин обучения на търговски екипи (характеристика), като няколко десетки от тях със сигурност откраднаха ползата от продажбата на ползи (тавтологията е умишлена). Измерват я всеки месец с бонусите си за успешни продажби. Нямам претенцията, че аз съм ги научил на това – напротив. Вероятно са се справили добре ,въпреки моите неумишлени опити да ги поведа в грешна посока. Важното е, че са си откраднали една идея, подкрепена с практически приложим модел, който са адаптирали успешно в своята практика. В продажбите (почти) нищо не работи, ако някой ти го набие на сила в главата. Но да си откраднеш идея е безценно! Важното е да я приемеш за своя, да си повярваш. В плагиатството няма нищо лошо и спестява много време!

И ако по въпроса за ползите е важно да се краде, то работата с възраженията, изисква сериозен миньорски труд. Иначе казано – здраво копане! Кратка справка с неиздадения речник на професионалната продажбена фразеология:

Възражение –причина, която клиентът изтъква пред търговеца, за да откаже покупка.

Забележете, възражението не е оплакване! За да имаме оплакване, значи вече сме продали. Справянето с възраженията на клиентите е направо болна тема в нашата търговска практика. Всички търговци сме хванали мазоли в ушите от често срещани възражения. И въпреки това, не знаем как да им отговорим. Най-честата реплика която се чува на пазара е: „Ами вземете да пробвате!”

Успешната търговска практика дава еднозначен съвет в тази посока: Установете кои са основните възражения, които вашите клиенти повдигат; тествайте различни варианти на отговори и вижте, кои най-добре се приемат от пазара; обучете и задължете вашите търговци да използват тези отговори и непрекъснато да следят за резултата. Изглежда просто, но не е. Изисква се много упоритост и сериозно „заравяне” във възраженията и причините за тях, внимателна оценка на ситуациите и клиентите, силна мениджърска воля за налагане на модела в практиката. Последното, бих казал, е от най-голямо значение. Изведената от успешната търговска практика теория може да ви помогне с някои готови модели, техники и принципи, но без активно участие на голяма част от търговския екип, без упорито и непрекъснато тестване в реални условия и, отново да подчертая, без силна мениджърска воля за задължително прилагане от всички – няма резултат. Мога да цитирам няколко десетки успешно реализирани в практиката проекти, един, който маркетингово казано „изби рибата”, и още повече проекти с не до там добър резултат. Почти във всички случаи на неуспех причината беше в третото условие. Или както казал шопът на връщане от пазара, където го набили, ограбили и… : „Човек от всичко се учи”.

Ето че стигнахме до третото важно умение - способността за „затваряне” на продажбата. Някои започват направо от него- къде със съмнително успешни търговски техники, къде с упоритост и дори нахалство. Както се казва: „Може и така!” Мнозина посветени знаят за какво иде реч в този израз, другите все някога могат да научат, но дано не е по трудния начин. Истината е, че ако един търговец добре се справя с ползите и възраженията, то затварянето се получава само. Е, нужни са известни умения и практика в тази посока, но, ако имате търговци, справящи се добре с първите две условия, то третото няма да им е проблем.

И така, трябват ви добри търговци. Вашите такива ли са?

Явор Янкулов, доктор по икономика,
Мениджър обучения,
e-training.bg

Наоколо е пълно с хора, които твърдят, че видите ли ако някой им даде 10, 20, 50 хиляди лева, те ще развият успешен бизнес. Според тях, те знаят какво трябва да направят, имат всички необходими качества, но никой не иска да подкрепи усилията им. Затова и не стартирват. Същевременно обаче ако поговорите с малко повече инвеститори и успешни предприемачи, ще установите, че също толкова често се среща и обратното твърдение: според тези хора, липсват качествени проекти, в които те биха могли да вложат парите си. Да, всеки има някаква своя идея за бизнес, но рядко се срещат наистина качествени идеи и личности, в които хората с пари са готови да направят инвестиция. Може би и двете групи са прави за себе си, но в крайна сметка първите са тези, които продължават да се оплакват, че нямат финансиране за проектите си, вместо да се замислят дали наистина проектите им заслужават да бъдат финансирани.

Това е един много важен въпрос, който мнозина стартиращи предприемачи не си задават. А може би единственият по-важен от него, когато става въпрос за финансиране в началния стадий от развитието на една фирма, е: Трябват ли ми наистина пари от външен инвеститор? Цялата мания по рисковото инвестиране, хилядите нови фондове, инкубатори и бизнес ангели, оставиха сред стартъп общностите в някои региони на света убеждението, че можеш да вземеш пари за едва ли не всяка нова идея за сайт или мобилно приложение, която ти хрумне. Или дори – без да имаш идея … Сякаш намирането на рискови пари е самият бизнес, а не това, което предприемачите ще трябва да направят с тези пари.

Вариант 1: Без финансиране

Не малко бизнеси биха могли да стартират и „на мускули“ – без привличане на инвестиция и определено си струва да помислите, дали вашият случай не е сред тях, преди да си зададете въпроса: Кой ще финансира идеята ми? Да, ако смятате да създадете заведение или магазин за хранителни стоки, със сигурност ще имате нужда от начален капитал. Но ако планирате да предлагате услуги, често това не е задължително. В тази категория попадат такива дейности като програмиране, дизайн, уебдизайн, архитектура, маркетинг, връзки с обществеността, системна интеграция и ИТ поддръжка, озеленяване, преводи, всякакви видове консултантски услуги и какво ли още не. Ако сте решили да се захванете с някоя от тези сфери, първото, което ви трябва, не е финансиране, а клиент. Намерете някой, който би оценил способностите ви, свършете си работата така, че той да остане доволен и да ви препоръча на друг, а след това потърсете следващия клиент. Ако работите добре, скоро съвсем неусетно ще преминете от работа като самонает специалист, към ръководенето на бизнес. Много е възможно тогава да имате друг проблем – как да организирате бизнеса така, че да не зависи постоянно от вас. Но това е тема за друг материал.

Предлагането на услуги не е единственият вариант, при който можете да стартирате със собствени усилия. Друга възможност е да създадете нов продукт или проект, за чието осъществяване са нужни само усилията на вас или по-голям екип от основатели. Това може да бъде нова софтуерна система, уебсайт, социална мрежа, концептуален дизайн на промишлен продукт, книга (защо не – писането на книги също е бизнес), занаятчийски продукт и др. Има стотици сфери, в които можете да стартирате фирма успешно, без да разполагате с голямо количество пари.

Вариант 2: Triple F

Triple F или Friends, Family and Fools (приятели, семейство и глупаци) са онези най-близки хора, които биха се вързали на акъла ви и биха ви заели пари, без да са наясно в каква лудост ще бъдат въвлечени. Ако решите да искате пари от тази група хора, ще имате едно основно предимство – доверието. Все пак да дадеш парите си на близък човек има своите предимства. Най-често става въпрос за суми до 10 000 лв., с които все пак може да се подкара една малка фирма.

Вариант 3: Бизнес ангели

Става въпрос за неинституционалните инвеститори – предприемачи, които са продали своя бизнес, висши мениджъри или консултанти, натрупали малко състояние, и други богати физически лица, които търсят перспективни възможности, за да вложат своите пари. Най-често закупувайки дял от вашата стартираща компания. Често инвестицията в стартиращ бизнес (например вашия) за тях означава загуба на вложените средства (все пак според някои статистики, едва 1 от 10 стартиращи фирми оцелява до петата година). Рискът обаче си струва, тъй като при успех инвеститорите биха могли да върнат вложените средства стократно.

Следователно не е трудно да си отговорим на въпроса, какво търсят този тип инвеститори в една идея за нов бизнес – най-вече скалируемост или с други думи – способност за голям растеж. Вие може би имате чудесна идея за квартален бар, книжарница или магазин, който ще бъде много по-добър от съществуващите наоколо. Това обаче едва ли ще заинтересува един рисков инвеститор, защото колкото и успешен да бъде подобен проект, той трудно може да постигне особен ръст на приходите в дългосрочен план. Освен, ако не убедите вашия бизнес ангел, че ще заложите не само на самия търговски обект, а и на неговата марка, която ще ви позволи при успех, да създадете франчайзинг програма и бързо да направите голяма верига. Тогава рисковите инвеститори биха погледнали с различно око на идеята ви. Ако обаче сте решили просто да направите едно свое заведение от типа „При Гошо“, в което да прекарвате времето си и да печелите сравнително добри пари, без шеф на главата – по-скоро се върнете на вариант 2: Triple F, вземете заем от богатия си чичо или от спестяванията на дядо си и го направете.

Как да направим много скалируем бизнес?

Ако наистина искате да направите нещо, което през следващите години да се превърне в национално, а защо не – и в световно явление, ще имате най-големи шансове, ако заложите на новите технологии. Разбира се примери за глобални бизнеси в сферата на бързите закуски, ресторантьорството и ритейл веригите също не липсват. Като процентно съотношение обаче те отстъпват многократно на сфери като онлайн услуги и мобилни приложения. Днес компании като Facebook, YouTube, Skype, Groupon струват милиарди долари и малцина от нас вече се замислят, че всички тези проекти дори не съществуваха допреди десет години. Малката финландска фирма Rovio успя за две години да се превърне от средно – голям софтуерен разработчик в корпорация на стойност 2 милиарда долара, единствено благодарение на шеметния успех на своята мобилна игра Angry Birds. Друг знаков играч – Zynga – направи подобен възход чрез своите Facebook игри, сред които са FarmVille, MafiaWars, CityVille и др. На тези два разработчика на игри им трябваше в пъти по-малко време от традиционните гейм издателства като Electronic Arts и Blizzard Entertainment, за да достигнат капитализация от 1 милиард. Именно затова и шансът ви да получите пари от рисков инвеститор е много по-голям, ако идеята ви за бизнес е свързана с онлайн услугите, мобилните или социални приложения.

Вариант 4: Инвестиционен фонд

Venture Capital – фондовете са организации, в които други компании или богати физически лица влагат парите си, очаквайки възвръщаемост в определен срок. Управляващите партньори на фондовете използват този капитал, за да придобиват дялове в перспективни стартъпи, надявайки се, че тези дялове ще струват много повече след няколко години. В САЩ функционират стотици инвестиционни фондове, а най-големите сред тях като Sequoia, Andreessen Horowitz и Accel вече са придобили почти легендарен статут. В Европа ситуацията е много по-лоша, да не говорим за България, където инвестиционните фондове се броят на пръсти, а повечето от тях предпочитат да влагат парите си в недвижими имоти или компании на по-късен етап от своето развитие, когато търсената инвестиция е в размер на няколко милиона, а целта на фирмата е да разшири присъствието си. Една интересна възможност за финансиране на по-малки проекти в сферата на интернет бизнеса е Sofia Ventures.

Как да пичваме?

Elevator pitch е термин, който означава кратката възможност да се изправиш пред рисков инвеститор – без значение дали е бизнес ангел или представител на фонд и за не повече от 2 минути трябва да го впечатлиш със своята идея. Името идва буквално от практиката на много предприемачи да причакват в асансьора инвеститори и да се опитват точно за времето, през което са заедно вътре, да изложат идеята си … или пък да се изложат. Най-важното, което трябва да знаете е, че тези хора нямат време. Вие трябва да им покажете, че разбирате това и да успеете за минута – две да представите идеята си. Говорете по същество – без ненужни встъпителни изречения, без много красив изказ. Стегнато, ясно и точно. Можете разбира се да използвате и по-нетрадиционни методи за привличане на вниманието им като собствена хип хоп песен на тема „Инвестирайте в нас“, която да пуснете в YouTube (както неотдавна направиха трима щатски предприемачи) или да застанете пред в офиса на фонда, преоблечен като огромно пиле или друго животно с табелка „Обърнете ни внимание!“. Когато залогът е вашият бизнес и съответно – бъдещето ви, няма ограничения в методите.

Когато се опитвате да привлечете рисков капитал за своята идея, трябва да помните и още нещо. Инвеститорите влагат средства не толкова в идеите, колкото в личностите, които стоят зад тях. Много по-важно е, да успеете да ги убедите, че вие сте човекът, който ще управлява успешно техните пари, отколкото – че имате убийствена идея. Защото идеите в повечето случаи не струват нищо, без цялата визия на хората, които стоят зад тях и енергията, която ще вложат те.

Източник: Българската стартъп медия NewBusiness.bg

От фонда предупреждават, че всички бенефициенти, които имат одобрен списък с планирани обществени поръчки и описателни документи, но не успеят да започнат процедурите за възлагането им до 26 февруари 2012 г. , ще бъдат длъжни да спазват новия ред.

Няма да е необходимо повторното изпращане на списъци с планирани обществени поръчки и описателни документи, ако не са променени вече одобрените от ДФ „Земеделие“ критерии за подбор на кандидатите и оценка на офертите.

Първата копка на завода бе направена през 2009 г, като до момента инвестициите възлизат на 65 млн. лв. Вече приключи първата фаза от изграждането на завода, което включва цех за финално сглобяване, административна сграда и склад за резервни  части. След приключване на втория етап ще бъдат изградени  заваръчен и бояджийски цех, а в третия се предвижда оформяне на  индустриална зона около завода, в която ще се произвеждат  детайли и възли за автомобилите от различни компании. След тази фаза инвестициите ще достигнат 170-160 млн. лева.

В завода на „Литекс Моторс“ към момента са заети над 120 души, като средната възраст на операторите е 19 години, а на инженерите е 25 години. В ръководния екип участват чуждестранни консултанти и мениджъри с дългогодишен опит в производството на водещи световни автомобилни марки. При пълен капацитет на завода от 50 000 автомобила годишно в него се очаква да бъдат заети близо 2 000 души, уточняват от компанията.

По думите на г-жа Ван Фън Йън, добрите отношения между България и Китай са една от причините отварянето на завода край Ловеч. Тя допълни, че България е избрана да бъде отправна точка за навлизане в европейския пазар.

Премиерът Борисов заяви, че не може да не бъде щастлив, когато открива предприятие, в което ще работят 2000 българи. „В един български град ще има работа за млади хора и възможност за развитие”, каза още той.

Борисов съобщи, че при разговорите си с китайския колега той е получил обещание за над един млрд. лв. инвестиции, които да дойдат у нас до 2013 г. Според него, отварянето на завода на Great Wall e първата стъпка в тази посока.

Това са част от изводите от анкетно проучване, проведено от Българската стопанска камара (БСК) в рамките на проект, финансиран по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Резултатите от проекта ще бъдат използвани в процеса по изграждане на Информационна система за оценка на компетенциите (ИСОК) на работната сила по сектори и региони.

На първо място, предприятията търсят персонал със средно или специално образование, след което се нареждат висшистите – бакалаври и магистри. Най-малко търсени са притежателите на докторска степен и кандидатите за работа с основно образование, става ясно от отговорите на участвалите в проучването мениджъри и специалисти по управление на човешки ресурси.

Става ясно, че изискваните умения от персонала стават все по-разнообразни, като често наученото в училище или университета се оказва недостатъчно.  Като изключим специфичните професионални умения, които са много важни за 66% от анкетираните, ориентация към качество и грижа за клиента (62%) и работа с инструменти, техника и технология (55%), анкетираните извеждат с голям процент на важност и умения като: комуникативност, справяне с проблеми, принос към екипния успех, непрекъснато учене и усъвършенстване със степен на важност между 35 и 50%.

Според мениджърите, главните причини за трудното намиране на персонал са отлив на младите хора от техническите специалности (44% от предприятията са посочили този отговор), разминаване между търсене и предлагане на пазара на труда (41%), несъответствие на образователните стандарти, учебно съдържание и програми с потребностите на бизнеса (39%), физически недостиг и застаряване на работната сила (35%), формално провеждане на учебните стажове и практики (35%) и ниско качество на професионалното и висше образование (34%).  Съществува и проблема с напускането на страната от младите и висококвалифицирани специалисти.

Завършващите средно професионално образование не са достатъчно подготвени за работа като квалифицирани работници (43%), специалисти (39%), работници по поддръжка (35%), оператори на машини и съоръжения (33%), смятат още анкетираните.  По думите им, по-добре квалифицирани са кадрите за административен персонал (38%).

Най-добра оценка за подготовката във ВУЗ е дадена на IT специалистите – 54% от компаниите считат, че са добре подготвени; административните служители – 52% ; финансисти – 41%; търговци – 36%.  Дефицит в знанията има за всички позиции, като най-голям е при оперативните специалисти и технолозите, квалифицираните работници и мениджърите.

В числово изражение, броят на занимаващите се със самостоятелна икономическа дейност се е свил с 38.7 хил. души, а този на служителите – с 29.8 хил. През четвъртото тримесечие на 2011 г. общият брой на работещите българи в трудоспособна възраст се е намалял с 2.3%  спрямо година по-рано до 2.955 хил. души. Общият брой на икономически активните граждани  на България възлиза на 3.292 млн. души, като коефициентът на икономическа активност е 66.3%

Според статистиката, през последните три месеца на миналата година безработицата в страната е достигнала 11.4%, или 380.9 хил. души. От тях, продължително безработните българи са 212.3, или над 55%. Близо 19% от безработните са млади хора, които търсят първа работа. Обезпокоителната тенденция за ръст на българската безработица се потвърди и от данните на Агенцията по заетостта, според които само през януари 2011 г. над 50 000 нови безработни са се регистрирали  в Бюрата по труда.

Според изследването на Агенцията, най-бързо расте броят на изгубилите своята работа в сектора на индустрията, следван от държавното управление. След тях се нареждат освободените в сферата на търговията, преработващата промишленост, строителството, селското стопанство, транспорта и съобщенията и операциите с недвижими имоти.

През четвъртото тримесечие на 2011 г. заетите лица с висше образование са 807.6  хил. (27.3%), със средно – 1 807.4 хил. (61.2%), и с основно или по-ниско – 340.2 хиляди (11.5%).  Броят на заетите и в трите степени на образование е по-малък в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 година, отбелязват още от НСИ.

От всички заети лица, работодателите са 3.4% , 7.3%  са самостоятелно заети,  ненаемащи работна ръка, 88.4%  са наети лица, и 0.9% – неплатени семейни работници. От всички наети лица 1 895.1  хил. (72.5%)   работят в частния сектор,  а 717.8  хил. (27.5%) -  в обществения.

Спасителният пакет от заеми ще бъде финансиран от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), създаден като временен инструмент за подпомагане на закъсалите икономики, въвели единната валута. От лятото на 2012 г. към него ще действа и перманентен Европейски механизъм за финансова стабилност.

В замяна на спасителното финансиране, Гърция поема ангажимента да ограничи публичния си дълг до 120.5% от своя БВП до 2020 г. Тя ще бъде подложена на „засилен и перманентен’’ мониторинг на икономическото си управление от страна на представители на „тройката”  (ЕС, ЕЦБ и МВФ), което на практика означава значителна загуба на финансов суверенитет. До два месеца страната ще трябва да приеме ново законодателство, даващо приоритет на изплащането на държавния дълг за сметка на финансирането на публичните услуги.

Атина се ангажира да отвори и специална сметка, управлявана отделно от основния държавен бюджет, в която винаги ще трябва да има налични достатъчно финансови средства за обслужване на дълговете й за три месеца в аванс, съобщава BBC.

Оптимистични реакции

Европейските лидери приветстваха сключването на спасителното споразумение, което вероятно ще бъде гласувано от гръцкия парламент в сряда.

„Успяхме да постигнем широкообхватно споразумение за нова гръцка програма и участие на частния сектор, което ще доведе до значително намаление на гръцкия дълг, за да гарантираме бъдещето на Гърция в еврозоната”, заяви предсетелят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, цитиран от Reuters.

Все пак той допълни, че съществува нужда от „от допълнителни големи усилия от страна на цялото гръцко общество, за да може икономиката на страната да влезе в устойчив път на икономическо развитие”.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги също подкрепи споразумението, приветствайки „обвързаността на гръцкото правителство да възстанови растежа и стабилността”.

По думите на гръцкия премиер Лукас Пападимос сделката има „историческо значение за гръцката икономика”. Финансовият министър на Гърция Евангелос Венизелос заяви, че финансовото споразумение е по-добро от очакваното.

„Ние постигнахме по-добри резултати от тези, които бяхме планирали. Сега можем да се върнем към реалните си цели, да спрем да прибавяме още дълг към вече съществуващия, да влезем в нормален икономически цикъл, възвръщайки си достойнството”, посочи той.

Рисковете остават

Въпреки положителните реакции на финансовите лидери на ЕС, липсват гаранции, че дори и след поредната финансова инжекция, Гърция ще успее да посреща задълженията си. Най-вече, в резултат от драстичните мерки за икономии, липсват каквито и да е реални перспективи за възстановяване и постигане на устойчив икономически растеж на гръцката икономика през следващите години.

Гласуваните от Атина реформи са изключително непопулярни сред гръцкото общество, което посрещна вота с ожесточени протести. Очаква се социалното недоволство да продължи в резултат от продължаващите съкращения на заплати, пенсии и работни места.

Основната част от спасителната програма ще отиде за финансиране на предстоящия суап на облигации, като 30 млрд. евро ще бъдат използвани за стимули за частния сектор да изпълни задълженията си по сделката. За рекапитализиране на гръцките банки са предвидени 23 млрд.  евро, за обратно изкупуване на държавни облигации – 35 млрд. евро. В този смисъл,  почти никакви финансови средства няма да бъдат инвестирани в мерки за възстановяване на реалната икономика, която е не е излизала от състояние на рецесия през последните 5 години.

За задълбочаващата се несигурност свидетелства и секретен доклад на финансовите експерти от тройката, който беше оповестен от Reuters. Според представителите на ЕС, ЕЦБ и МВФ, предвид влошената икономическа ситуация, Гърция най-вероятно ще има нужда от допълнителни облекчения, за да понижи дълговете си до договорените равнища.

Ако Атина не проведе осъществи необходимите реформи и икономии, за да направи икономиката си по-конкурентна, вероятно нивото на държавния й дълг ще удари 160% от БВП до 2020 г., се посочва в доклада.

„Предвид рисковете, гръцката програма остава уязвима на опасности, с висящи въпроси относно устойчивостта й”, смятат експертите.

Не липсват и скептични коментари от страна на световни икономисти финансисти. Бившият финансов министър на Великобритания Алистър Дарлинг заяви в ефира на радио BBC по повод на споразумението, че и „двете страни са в неизгодно положение”. Той изрази увереността си, че „в някой моментГърция отново ще се върне  на масата на преговорите”. По думите на Гунтрам Волф от института „Брюгел”, сделката е „твърде слаба”, за да насърчи икономически растеж в Гърция.

„Проблемът е, че дори всички външни наблюдатели и специални сметки на света не могат да преобърнат гръцката икономика, когато тя е натоварена с надценена валута и няма възможност да прилага никакви стимули. Всъщност, ситуацията е точно обратната – за да успее да финализира сделката, Гърция ще трябва да осигури нови 325 млн. евро чрез орязване на структурните разходи, и да обещае икономически икономии в огромен размер”, пише в свой коментар анализаторът на Reuters Феликс Салмон.

„Европейските политици си купуват време: тази сделка може да отложи катастрофалния отлив на капитали от Гърция и да осигури на Европа повече време да реши как ще спасява Португалия, ако това се случи и с нея. Ще използват ли те добре откупеното време? Надявам се. Защото ако веднъж гръцкото домино се срине, то ще бъдат необходими огромни количества пари, лидерство и късмет, за да бъдат предотвратен ефекта му върху други държави”, посочва в заключение Салмон.

Близо 2000 фирми в България имат предмет на дейност машиностроене, но тези, които формират над 90% от продукцията в сектора, са между 350 и 400. Към момента заетите в машиностроителното производство са  110 000 човека, което е с около 28 000 по-малко спрямо 2008 г.

Въпреки преустановяването на дейността на някои от  компаниите, от браншовата камара разчитат, че  тази година секторът ще се задържи на равнището от 2011 г., а през второто полугодие ще се постигне растеж. Според Кешелев, през януари и февруари ще бъде отчетен спад в обемите на производството и износа.

Повече от половината от българската машиностроителна продукция се изнася, като  60%  от експорта е за страните от ЕС. Водещият пазар е германският, следван от италианския. В този смисъл, състоянието на тези две икономики и на страните от ЕС като цяло ще определи перспективите пред българското на машиностроенето през 2012 г., коментират още от камарата.

По време на разговорите, на които присъстваше и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, бяха обсъдени обсъдени възможностите за подкрепа на малкия и средния бизнес у нас, както и регламентирането на взаимоотношенията между всички субекти на пазара- производител-доставчик-търговец- клиент, съобщиха от правителствената пресслужба.

 „Максимално бързото приемане на поправките в закона ще помогнат за развием българския пазар и да регламентираме взаимоотношенията между доставчици и търговци в сферата на добрите практики и изцяло в защита на потребителя”, заяви Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България.

 По думите на председателя на надзорния съвет на „Арома” Лукан Луканов, бълагрските производители са получили положителен отговор и във връзка с идеята им за подпомагане изграждането на тържища и пазари за директен достъп на продукцията предприятията до клиенти, без прекупвачи и без допълнително увеличение на цените”.

Според министър Трайков, обаче, за реализацията на подобна идея е  необходимо и тясното сътрудничество между представителите на бизнеса и местните власти.

Напрежението между търговците и техните доставчици в лицето на българските производители започна да ескалира през последните няколко години, в резултат от значителното разрастване на пазарния дял на големите търговски вериги. Сред основните оплаквания на доставчиците са, че са принуждавани да правят непосилно големи отстъпки от цената на предлаганите от тях стоки, както и да заплащат многобройни такси, за да видят продуктите си по рафтовете на магазините. Не по-малко негативен ефект за бизнеса им имат и отложените плащания от страна на търговците, които в някои по-бързооборотни сектори могат да се окажат фатални.

 В отговор на постоянните оплаквания на представителите на българските производители, в началото на 2011 г. икономическото министерство сформира работна група, която да намери законово разрешение на наболелите проблеми.

]]> http://www.enterprise.bg/blog-news/%d0%b2%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d1%82-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d1%80%d0%be%d0%ba-%d0%b7%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d1%89%d0%b0%d0%bd/feed/ 0 http://www.enterprise.bg/blog-news/29-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b8%d1%8f-%d1%89%d0%b5-%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b5%d0%b9%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82/ http://www.enterprise.bg/blog-news/29-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b8%d1%8f-%d1%89%d0%b5-%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b5%d0%b9%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82/#comments Mon, 20 Feb 2012 09:59:34 +0000 Maria http://www.enterprise.bg/?p=3420 29 предприятия от хранително-преработвателната и горска промишленост ще получат субсидии за инвестиции в производствата си в общ размер на 23.812 429 млн. лв. Средствата са осигурени по линия на Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” на програмата за развитие на селските райони, съобщиха от Държавен фонд „Земеделие”.

От одобрените бенефициенти, шест дървопреработвателни предприятия ще инвестират в специализирани транспортни средства, транспортни ленти и строително-монтажни дейности. Финансирани ще бъдат и проектите на четири предприятия за производство на зърнени, мелничарски и нишестени продукти. Други четири предприятия – за производство на слънчогледово семе – ще купят няколко вида производствени линии.

Останалите фирми произвеждат месо и месни продукти, млечни продукти и фураж. С получените субсидии от Програмата за развитие на селските райони те планират купуването на нови производствени линии, транспортни средства и оборудване.