Как да създадем благоприятно първо впечатление за себе си

Колко близо да застанем до човека, с когото говорим, в кой момент да подадем ръка, колко дълго да я задържим, колко силно да я стиснем, какво да бъде изражението ни, кога да седнем, да кръстосаме ли крака – всичко това са елементи от изкуството да владеем езика на тялото, така че то да бъде наш приятел, а не враг при доброто общуване.

Това, което обикновено наричаме етикеция, протокол или умение да се държим в обществото, днес се е превърнало в истинска индустрия. В САЩ, например, стотици са фирмите, които организират курсове за усъвършенстване на поведението, десетки са учебниците, които се издават и преиздават в огромен тираж. В същото време и бизнес-протоколът еволюира. Големите корпорации често въвеждат собствени правила за поведение, които на свой ред се копират от по-малко влиятелните фирми. Някои от тях са се превърнали в истински канон.

Първата крачка към новия контакт

Един от най-сигурните канали за инфилтриране в дадена бизнес общност са запознанствата по време на делови срещи, приеми, коктейли, официален обяд или вечеря с участието на голям брой гости.  За сравнително стандартната ситуация можем да приемем, когато при разговор с наш познат се приближава друг човек, когото също познаваме и респективно – поздравяваме. В следващия момент е коректно да зададем въпроса дали другите двама се познават взаимно, да ги представим един на друг и да им помогнем да завържат разговор. Колкото и да изглежда елементарна цялата операция, извършващият запознанството трябва да спазва определени правила. Редно е да се започне с името и длъжността на човека с по-високия пост или обществен статус.  Ако запознавате двама души с приблизително еднаква тежест, влиза в сила правилото да представите първо по-възрастния. Полът в случая няма значение. Всякаква допълнителна информация за човека обаче ще е от полза, особено във връзка с бизнеса му. Така ще се подпомогне и по-нататъшната комуникация.

Не по различно е и ако се случите на мястото на човека, който бива запознаван. Ако сте седнал, изправете сеи пристъпете към другия, покажете, че наистина ви е приятно, усмихнете се. Помагайте на този, който ви запознава. В момента, в който усетите, че той се колебае за точното ви име и длъжност, подайте ръка и ги произнесете енергично, с усмивка.

Ръкуването е важен момент при общуването. В различните държави се ръкуват различно силно, различно често и различно дълго. Желателно е да се съобразявате с местните обичаи. Навсякъде правилата на ръкуването изискват по-старшият да подаде ръка на по-младшия, аналогично – при разлика във възрастта. Не е желателно да задържате дълго ръката при ръкостискане – това е старомоден маниер, а и много хора могат да се подразнят. Ако сте служител по продажбите и работата ви е да посрещате клиенти, подавайте ръка, като едновременно с това се представяте и предлагате услугите си.

Голямото значение на малките картончета

Бизнес запознанството винаги започва с визитна картичка. Малкото картонче е първото впечатление, което другите получават за нас. Често- и последното. Обикновено търсеното внушение е на компетентен, солиден, надежден човек. В такъв случай златното правило е да избягвате опциите за много шарени визитки или изработени от нестандартни материи, изпъкнал шрифт или дори с ваша снимка, колкото и да изглеждат изгодни офертите на печатаря. Визитната картичка трябва да съдържа точно този адрес и телефон (факс, e-mail), на които най-лесно можем да бъдем намерени. Допустимо е при връчване на визитка на ръка старите данни да се зачертаят и да се посочат новите.

При официални разговори между партньори, които не са се познавали до този момент, визитки се разменят, след като участниците в разговора седнат на работната маса. Гостът поставя пред всеки от стоящите срещу него партньори своята визитка. Домакинът взема в ръка получената визитка, поглежда я и я връща пред себе си (не я прибира в джоба си). Тя остава там до края на срещата. При запознанства по време на приеми и коктейли, когато събеседниците са прави, визитки се разменят по преценка в края на разговора, по­следвал запознанството. След като двама или повече партньори са били представени или са се представили един на друг, при подобни случаи следва разговор, при който проличава евентуален интерес към по-нататъшни контакти. Едва тогава, след няколко минути, можем да поемем инициативата да дадем визитката си, което е знак, че очакваме реципрочен жест. В тези случаи размяната се извършва на ръка.

Въведението

Няма значение дали разговарят президенти, представители на едрия бизнес, или просто става дума за светска среща на равнище квартални търговци. Никога не се хваща веднага “бика за рогата”. Всяка среща и възможност за контакт започва с неангажиращи реплики, които в идеалния случай предразполагат за по-сериозен разговор. ако уцелите правилната тема, с която да предразположите събеседника, шансовете ви за успех се увеличават значително.

Този своеобразен „малък“ разговор се отличава с не рискови и теми-табу. Сред последните са тези, които могат да се окажат конфликтни или има голям шанс за разминаване на възгледите на отделните личности – здравословното състояние, сексът, личния доход. Когато разговаряте с лица, които не познавате достатъчно добре, не засягайте и политиката. Сигурен ход, макар и също толкова банален са времето, задръстванията, прекрасната обстановка, в която се намирате. В различните видове срещи има приета “пропорция” между малкия разговор и този по същество. При водене на преговори прелюдията е в първите 10 минути, после започват сериозното пазарене. Приемът или коктейлът пък са територия на общите приказки. Там те преобладават, а сериозните теми са съсредоточени в тостовете и в разговорите накрая, с кафето и напитките. Следете и знаците – например като се извадят папките значи е време да се говори по същество.

Езикът на тялото- тайното оръжие

Хората контактуват помежду си не само с помощта на речта, но в голяма степен и посредством интуитивния и емоционален език на тялото. Повечето “позивни” обаче не се интерпретират добре. Разбирането на определени жестове у другите всъщност може да бъде приложено в наша полза.

Правилото за очния контакт е добре познато. По време на разговора той трябва да се запази, без да гледаме втренчено събеседника си. Избягването на погледа на партньора създава впечатление за неискреност, за стремеж да скриете от него нещо. Важна е и усмивката. Ако не обсъждате теми от изключителна важност, усмихвайте се колкото се може повече. Смята се, че човек изглежда по-добре, когато се усмихва.

Жестикулацията е скрит жокер, но само ако я владеете добре. С ръцете подчертавайте понятия като размер, форма, посока, описание на динамика. Имайте подходящ жест за подчертаване на оценката ви за качество, надеждност. Самият контрол на тялото също се тълкува. Ако човек е приведен напред, той активно приема. Това е моментът да му се пои­ска отстъпка, да се договорите. Ако пък другият е изпънат назад, това значи, че той слуша и проявява интерес, но няма нагласа да приеме, да се съгласи. Особено важен е наклонът към другия, ако стоите на една маса, един до друг или един срещу друг. Той помага да се скъси разстоянието, да се създаде впечатление за стремеж към по-голяма близост.

Научете се да кимате. Когато слушате някого, кимането в знак на съгласие задължително ще го предразположи и той ще ви каже повече, отколкото първоначално е имал намерение. А нима знанието вече не е най-важно?