ръзката между добрите практики на управление и качеството на дейността на компаниите напоследък е обект на все по-нарастващ интерес в света на бизнеса. От една страна тя бива изтъквана на преден план поради нарастващите изисквания на новите стандарти и регулации в стопанската сфера, а от друга – от нуждите на самите организации за усъвършенстване и развитие породени от засилващата се конкуренция. На доброто корпоративно управление все повече се залага като на инструмент за развитие и стабилно функциониране на компании от всякакъв вид и поради това прилагането му се смята за един от критичните фактори за осигуряване на успеха на техния бизнес.

Въпреки, че управлението произтича от основните потребности на акционерите, то постепенно се развива в по-широкообхватна дейност като се насочва към по-голяма и разнообразна група от засегнати лица. Така то продължава да се развива и да включва все повече елементи от стратегията и общото ръководство на бизнеса, които до днес по принцип не са се разглеждали като част от него. Затова, докато 20-ти век беше наричан век на управлението (мениджмънта), на 21-ви вече се гледа като на века на корпоративното управление. И макар и двата термина да се отнасят до ръководенето на една компания, те имат различен акцент. Докато мениджмънтът се фокусира върху контрола на процесите, корпоративното управление има за задача да осигури смисъла на съществуването (ползите за акционерите) и легитимността на компанията.

Най-често корпоративното управление се разглежда като

съвкупност от структура и

взаимовръзки,

които заедно определят насоката на функциониране и развитие на компанията. Обикновено негов център е бордът на директорите, а връзките му с останалите първостепенни участници в процеса (акционери, мениджмънт) са от критично значение. Рамката на корпоративното управление във всяка компания е под силното влияние на законовите, регулативните, институционалните и етични норми на обществото и средата, в която оперира тя.

Учени и експерти, комисии и комитети по целия свят от много време се занимават с определяне, описание и обосноваване на „доброто корпоративно управление”. Въпреки различните съществуващи дефиниции, в широкия смисъл на термина, то представлява управленческата отговорност на корпоративните ръководители да се грижат за поставяне на целите и формиране на стратегиите на компанията, както и за тяхната реализация в съгласие със съществуващите норми на обществото във всеки един момент. Понятието се свързва с увеличаването на способността на компанията да генерира ползи за своите акционери (чрез иновации, предприемачество, развитие и т.н.), подобряването на отчетността и на контрола на възможните рискове.

Графиката в карето дава представа какво най-общо обхваща рамката на корпоративното управление в компанията.

За всяка отделна компания рамката на корпоративното управление трябва да бъде съобразена с икономическия сектор, в който е тя, типа на бизнеса и ресурсите на компанията, нейната вътрешна култура и т.н. Въпреки това е очевидно, че то представлява нещо повече от обща рамка на това кой носи отговорността и кой държи властта в компанията. За негова най-важна цел се смята постоянното увеличаване на ползите за акционерите и непрестанното поддържане на висок ръст на развитието на компанията. В основата на най-разпространения подход към корпоративното управление са поставени три основни фактора, а именно :
Акционерът е от първостепенна важност за компанията
Групата на акционерите е разнородна
Увеличаването на ползите за акционера е основната причина за съществуването на компанията

Най-важните цели,

които се преследват при този подход към корпоративно управление са няколко. На първо място се търси осигуряване на максимална защита за инвеститора, за да бъдат гарантирани неговите дългосрочни интереси. Това е и предпоставката за постигане и на друга цел – повишена активност на акционерите. След това се обезпечава наличието на отговорност на мениджмънта на компанията като се предложат подходящи стимули за мениджърите, подменят се неподходящите и се дисциплинират оставащите. От друга страна, е необходимо да се осигури оптималното ниво на прозрачност и отчетност в дейността и управлението на компанията, както и възможното разширяване на дейността на корпоративно ниво. Също толкова важен за корпоративното управление е и постоянният стремеж да се подобрява достъпът до капиталовите пазари и да се насърчатат дългосрочните инвестиции. Не бива да се забравя и перманентното насърчаване на иновациите и развитието на компанията.

Съществуват множество трудности и препятствия пред постигането на така формулираните основни цели. Най-сериозната сред тях вероятно е свързана с преодоляването на рутината – сблъсъкът на усилията насочени към хармонизация и стандартизация на общия режим на управление на компанията със съществуващите, вкоренили се, собствени и местни навици, традиции и бизнес практики. Не по-малко трудни за преодоляване са незаинтересоваността на мениджмънта, апатията на акционерите и т.н.

Същност

Вече стана ясно, че корпоративното управление обхваща много повече от синхронизация на действията между акционерите и мениджмънта на компанията. То по същество дава отговорите на въпроси като кой, за колко време и кои критично важни корпоративни дейности управлява. В същото време, според създадения през 2002 г. Европейски институт по корпоративно управление, то стои и в основата на отчетността в компаниите, институциите и организациите, тъй като е призвано да балансира корпоративните и социалните цели от една страна и стремежите на обществото и на акционерите от друга. Подходящо изградената рамка за него в компаниите пък създава фундамента за подобряване на икономиката на всяка страна като поставя прегради пред лошия мениджмънт и измамите. Друг важен аспект на същността му се отнася до необходимостта управленските структури и практики във всеки един момент да бъдат настройвани подходящо, за да посрещат корпоративните и управленските потребности. Важността му се вижда още и в намаляването на разходите за управление, увеличаване на атрактивността на компанията на пазара и съответствието на дейността й с нормативните и законови изисквания.

Посочените цели могат да бъдат постигнати само ако се спазват стриктно няколко основни принципа:
Прозрачност – структурата на собственост трябва да е ясна и открита за широката публика
Отговорност – мениджърите трябва да се отчитат пред акционерите
Доверие – етичните норми трябва да са интегрална част от бизнес процесите
Еднакво отношение към различните групи от акционери
Защита на интересите на всички засегнати лица

Директорският борд, Надзорният съвет, Вътрешният контрол и Политиката за разпределяне на дивиденти са основните елементи, които се обект на корпоративното управление.

За постигане на добри резултати е необходимо да бъдат отчетени няколко съществени фактора при извършването на

Pеформата

в корпоративното управление.

С помощта на активни действия от страна на борда на директорите на компанията е възможно да се отговори на потребността от укрепване на системата и да се избегнат трудностите, които възникват при извършване на промени под натиск в случай, че трябва да се предотврати или да се излезе от настъпила вече кризисна ситуация.

Доказано ефективен начин да се подобри корпоративното управление е като при неговото реформиране се възприеме подходът, който обикновено се използва за реализирането на крупни проекти. Ако се използва такъв екипен подход на добре обмислени промени, ползите за компанията и нейните акционери в дългосрочен план са гарантирани. При това ако са добре планирани и администрирани, усилията в тази насока макар и не безплатни, ще имат поносима цена.

Преди всичко трябва да се има предвид, че инициативите, свързани с корпоративното управление нямат кампаниен характер. Това е ежедневна работа и полагане на усилия, планиране и оценка на постигнатите резултати, а не просто създаване на списък от правила на хартия. Правилата разбира се са нужни, но те трябва да бъдат приложени в конкретната среда на компанията като се отчитат специфичните условия в момента, но и с оглед на бъдещето на бизнеса.

От съществена необходимост е да се излъчи ръководител, който да оглави усилията в областта. Той трябва да познава добре компанията отвътре и да бъде съпричастен към нейното бъдеще. Неговата роля е да създаде екип, който да включва и независим специалист (консултант) по корпоративно управление с цел да се отчетат най-добрите практики и да е възможно сравняване на резултатите с постиженията на други компании.

Екипът трябва да създаде план за работа, който включва начина на постигане на новите изисквания. Този план трябва да бъде развит в график за изпълнение и да се използва за ориентир на постигнатото. По време на самото изпълнение непрекъснато трябва да се наблюдава ефективността и да се прави оценка на планираните дейности с оглед на тяхното актуализиране при нужда.

Самото изпълнение на плана за въвеждане на подобрения в корпоративното управление е съпътствано от вземане на множество трудни структурни и ресурсни решения и преодоляване на препятствия, които засягат всички управленски нива в компанията. За постигането на ефективност в този процес е нужно да бъдат изпълнени редица препоръки и да се спазват някои основни правила, които ще бъдат разгледани в отделна публикация.

Интересно е да се знае също, че за подобряване на корпоративното управление може да спомогне и самото огласяване на извършената в него реформа. Всички стопански субекти в средата, в която оперира компанията и особено инвеститорите са заинтересовани от начина по който тя се управлява. Солидните управленски практики, особено ако са въведени в ранен етап от развитието на организацията, осигуряват редица стратегически и конкурентни предимства.

Всичко казано дотук дава основания да се смята, че ползите за акционерите от доброто корпоративно управление са по същество неговите основни цели и от изключителен интерес за самите тях е да усъвършенстват неговата рамка и начина на прилагането му