Ясната представа за икономическата ефективност на производството е сред най-важните управленски инструменти. Бизнесът познава различни методи за определяне и контрол на разходите, като всеки от тях притежава своите специфични особености. В тази област, един от най-малко прилаганите в България подходи си остава т.нар. “стандартна” себестойност.

Същността на “стандартната” себестойност се изразява в определянето на планови, “стандартни” разходи за производството на определен артикул. Те се състоят от няколко компонента, които се разделят на две основни групи – преки и допълнителни:

Преки разходи са:

■ разходи за материали – суровини и материали, които се влагат в производството на дадения продукт;

■ разходи за труд – отнася се до вложените часове труд от страна на работниците, пряко свързани с изработката на конкретното изделие;

Допълнителните разходи от своя страна се делят на:

■ променливи  – режийни и др., чиято обща стойност зависи от обема на произвежданата продукция и

■ постоянни -  да кажем наемът на машините.

Често допълнителните разходи се представят като процент от преките разходи.

Обикновено, при определянето на стандартните разходи за целите на бюджетирането, се изхожда от опита на компанията за изминали периоди. Например, реализацията на продукцията за предходната година може да послужи като основа за конкретно предположение относно разходите за материали в текущата. По аналогичен начин се подхожда и спрямо останалите елементи на разходите, като се отчитат и прогнозираните промени в обема на производството или други външни и вътрешни фактори. Такива биха могли да са очаквани пазарни трусове, планови увеличения на заплащането на работниците и т.н.

Алтернативен подход за определяне на стандартната себестойност е на база на използвания капацитет. Вместо да пресмятаме стойността на разходите за суровини, труд, наеми и ток, бихме могли да отчетем фактическото или желано натоварване на машините, продуктивността на работниците и т.н. В този случай се задава очакваната ефективност за покриването на даден елемент. Например: “при 80% капацитет, стандартната ми себестойност е следната…”.

Moщен управленски инструмент

Сравняването на отделните елементи на разходите в процеса на доставка и производство с предварително формираната Стандартна себестойност обикновено води до появата на разлики между реалната и стандартната цена, които се маркират като отклонения. Смисълът на цялата описана по-горе процедура всъщност е точно в отчитането и анализа на тези разлики, представляващи важен източник на информация за мениджмънта.

Ако реално похарчените средства са по-малки от предвидените,  допълнителните суми се кредитират и вписват като благоприятни за дейността разлики. В обратния случай обаче, следва отклонението да бъде отчетено като неблагоприятно. То се осчетоводява  като нормален разход и се записва като нежелано. Тук някъде трябва да светне “червената лампа” за тесните места в производството или да се открият навреме промените в средата, които трябва да се вземат предвид, за да се запази размерът на печалбата. А проблемните зони ще бъдат посочени точно от компонента на стандартната себестойност, където е маркирано отклонението. В крайна сметка за нуждите на анализа би следвало да се прави коректно разграничаване между два типа разлики:

■ стойностни – които възникват от доставчика. Те биха могли да са следствие от повишаване на цени на материали и консумативи и т.н. При появата им е редно да се прецени дали са прекалено големи, за да окажат пагубен ефект върху целия производствен процес. Ако е така, следва промяна на Стандартната себестойност и прекалкулирането и за следващи периоди.

■ количествени – които възникват в самото производство, като например влагане на повече материали спрямо утвърдените разходни норми. Подобни се генерират и при дефекти на машината или пък недостатъчен капацитет на труда. Тук следва да се вземе съответното коригиращо действие, за да се преодолее проблема. А при успешен подход и малко късмет – нормативите ще останат същите.

Обикновено с анализа на отклоненията в себестойността се занимава отделен служител, своеобразен финансов контролер. Често задълженията му във фирмата се изчерпват единствено с това. Ако се използва управленска информационна система със съответните модули, би могло да се зададат допустими граници на отклоненията. При преминаването им следва автоматично известяване, което да подпомогне анализа и навременната реакция.

Предимства

Широко разпространена практика в България е счетоводството да приключва отчета за стойността на произведената продукция например месец след като тя е произведена, а понякога дори и продадена. Така, в един момент ръководството на фирмата губи представа дали с пазарната и реализация всъщност е на печалба или на загуба. Това е, в която стандартната себестойност е най-полезна, защото осигурява на мениджмънта по-бърз анализ на ефективността от основната дейност, без да е нужно да се изчаква официалното приключване на месеца от финансовия отдел. Отклоненията просто се трупат в съответните сметки и дават моментална информация за ситуацията.

Предимства на този подход могат да се дефинират така:

■ полезен е при изготвяне на оперативните бюджети и при належащи сравнения от всякакъв тип на реалните разходи спрямо бюджета;

■ дава ясна представа кои производствени разходи следва стриктно да се контролират;

■ облекчава работата на счетоводния отдел. Опростява процедурите за осчетоводяване на складови наличности и формиране на себестойността на крайните изделия.

Точна преценка

Когато ползваме стандартна себестойности не трябва да забравяме, че те се задават с определен период на валидност. Той се отличава с вариативност, която е в пряка зависимост от редица фактори. Особено влияние оказват типът на производството и най-вече каква част заемат материалите от общия бюджет за разходите. При предприятия където те са с преобладаваща роля, би трябвало стандартните разходи да се задават за по-кратък период, защото и малката промяна там може да се окаже решаваща. В българската икономическа действителност подобен подход следва да се прилага и по отношение на компонентите на допълнителните разходи, заради наличните сравнително чести промени в цените на комуналните услуги, наемите и т.н. Както вече споменахме, преконфигурирането на плановите параметри става и в следствие на открити несъответствия между прогнозираните и реално изразходваните средства, които са прекалено големи и се отразяват върху финалния резултат на фирмата.

В предприятия, при които огромната част от разходите са за материали (да кажем над 80%), този метод вече не е ефикасен. Неминуемо, и при най-малките промени в цените на ресурсите, това ще се отразява с голяма разлика на крайния резултат. Налагащите се в подобен случай чести процедури по прекалкулацияще обезсмислят целия подход.

В този ред на мисли са и основните недостатъци на стандартната себестойност. Когато трябва да я променяме, правилният подход  изисква анализ на структурата и компонентите, както и подробно разглеждане на процеса на производство и допълнителните разходи, които са свързани с него. Това значи определенаструктура на сметкоплана, позволяваща управленски анализ на отклоненията.

Ако структурата на разходите на компанията обаче позволява използването на този метод, преимуществата му не са за подценяване. Все пак, конкретно дефинираната стандартна себестойност е чудесна база за сравнение, показваща цената на производството на даден продукт във фирмата. Чрез активното проследяване на възникващите от нея отклонения се анализира ефективността от производствената дейност. Появата им показва действителните възможно-сти и области, в които може да се подобрява организацията и дейността – кон-кретно, навременно и ясно!

Нагледно

Нека разгледаме простичък пример за използването на стандартна себестойност, при промяна, произхождаща от разлики в покупната цена.

За целите на онагледяването ще използваме имагинерната фирма АБВГД ООД, с предмет на дейност производство на електрически разклонители. Да кажем, че те са приели стандартна себестойност за покупка на основният си ресурс – кабелите, на ниво 3,00лв за линеен метър.

Така, на 2 януари 2007г., компанията поръчва 1000 метра кабел при пазарна цена 2,90лв/метър. След една седмица в склада се получава доставката, заедно с фактура на стойност 2900лв.

дата                           сметка                                   дебит               кредит

08 януари 2007               Материали                                   3000 лв.

Плащания                                                       2900 лв.

Материали-отлонения                100 лв.

Присъствието на стойността от отклоненията в графата “кредит”, винаги означава благоприятна разлика, т.е. увеличение спрямо планираната печалба.

На 3 март 2007г. обаче компанията поръчва 3000 метра кабел при цена от 3,05лв./метър. Тогава сметката би трябвало да изглежда така:

дата                           сметка                                   дебит               кредит

03 март 2007                  Материали                                   9000 лв.

Материали-отлонения                     150 лв.

Плащания                 9150 лв.

Материалите се отчитат по приетия стандартен разход от 3лв/метър, т.е. 3х3000=9000лв. Реалните плащания по фактура обаче са повече – 9150лв. Разликата от 150лв се дебитира, т.е. дава точна представа за неблагоприятното отклонение, което ще се получи, ако не се вземат конкретни мерки.