В поредицата ни за уп­равленски финанси този път ще обърнем внимание на различните методи за отчитане на стоково-ма­териалните запаси при тяхното потребление.

Елена Кирилова

Всяка компания поддържа опреде­лено ниво на складова наличност от продукцията, която продава, за да е подготвена в посрещането на про­менливите изисквания на клиентите си. Стойността на запасите има много важ­на роля във финансовата отчетност, тъй като оказва ефект успоредно върху ня­колко параметъра -ликвидността, ста­билността и задълженията на компани­ята. Наличностите от готова продукция са част от активите на предприятието и като такива влияят върху основните му показатели. Освен това стойността им се отразява в официалните отчети за доходите на фирмата, тъй като фор­мират нейната печалба. Съществуват различни подходи за отписване на сто­ково-материалните запаси при тяхното потребление. По интересното в случая всъщност е, че изборът на конкретен метод може да повлияе в съвсем проти­воположна посока на бизнеса ви, дори в наглед еднакви изходни ситуации.

Три от базовите системи за отчитане на запасите са FIFO („Първа входяща, първа изходяща“), LIFO („Последна вхо­дяща, първа изходяща“) и средно-пре­теглена цена. По сериозно внимание ще обърнем на първита от тях.

Както подсказва самото му наименова­ние, FIFO е метод на счетоводна отчет­ност, при който се приема, че влязлата първа партида от закупени или произ­ведени стоки/материали, след това излиза оттам (т.е. продава се/влага се в производство) отново най-напред. Този подход се използва често, особе­но кагото е нужен по-стриктен контрол на запасите. В този случай е логично счетоводните отчети да представят най-актуалната цена. FIFO е и сред препоръчителните методи в българско­то законодателство, заедно с този на средно претеглената цена. Последни­ят се пресмята като общата стойност на постъпилите запаси от един тип се раздели на физическия им брой. В за­висимост от условията на предприятие­то, изчисляването и може да е за точно определен отчетен период или при за­приходяване на нови партиди.

До 2006г., при невъзможност да се из­ползват останалите методи, алтерна­тива бе LIFO. При него се смята, че последната, най-скоро постъпила стока се изписва първа. Този вариант вече отмира, като се смята за недопустим по Международните счетоводни стандар­ти и е забранен за големите компании в България. Според действащите все още у нас Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия и по-точно “СС N2”, само и единствено ако сте МСП по смисъла на действащата нормативна уредба в България (чл.22б от Закона за счето­водството), има възможност все още да го използвате. Случая е принципно противоречив, защото при разрастване на компанията ви, ще сте задължени да смените и подходът за отчетност. Ос­вен това методът „Последна входяща, първа изходяща“ има някои специфичниособености, които могат да ви изигра­ят неприятна шега. За да се изяснят те съвсем обаче, ще включим и него в следващия пример.

Практически пример

За илюстрация на различните под­ходи ще вземем следния съвсем простичък пример:

Компанията XY ООД купува/про­извежда един брой артикул през ме­сец януари, на стойност 100лв. Ако приемем, че това е първият елемент в склада, то сумарните запаси ще възли­зат пак на 100лв. Поради покачване на цените, през следващия месец придо­биването на още една бройка от същия продукт струва 200лв, съответно общата стойност на складовата наличност ще е 100 + 200 = 300лв. През май пък па­зарът съвсем се е развил и цените вече достигат 400лв./бр. Тогава сумарно в склад ще получим 300 + 400 = 700лв.

Какво се случва обаче, ако своевре­менно, да кажем през април, компани­ята продаде една от бройките на цена от 350лв. Във въпросния момент общата стойност на материалите/стоките на склад е 300лв. Ако използваме FIFO, за производствена себестойност на продавания продукт ще приемем тази на първия влязъл в склада, т.е. 100лв. Тогава, стойността на останалите ма­териални запаси ще е 300–100=200лв., а печалбата ще е равна на приходите от продажбата минус отчетената себес­тойност, т.е. 350-100=250лв. По същата логика пресмятаме и вариантите по метода на средно претеглената цена и LIFO.

Предимства и недостатъци

Както забелязвате, при използването на логиката на „Първа входяща, първа изходяща“ в нормалните условия на нарастващи пазарни цени, отчетена­та печалба е най-голяма. Това води в последствие до потенциално по-зна­чителен данък. В същото време се поддържат големи складови запаси от най-новата продукция, което е гаранция за стабилност на самото предприятие и по-висока ликвидност. Заради тази си специфика, използването на FIFO би било полезно например за стартиращи компании. С отчитането на малка цена за придобиване, голяма рентабилност и високо ниво на складови наличности, т.е. на краткосрочни активи, новите в бизнеса ще имат определено по-голям шанс за успех при кандидатстване за кредит или предста­вяйки се пред потен­циални инвеститори. FIFO е подходящ из­бор и при индустрии, в които се очаква спад в цените на материалите. Тогава графиката ще изглежда точно наобрат­но и компаниите ще могат да намалят данъчното си бреме.

В исторически план обаче, LIFO много повече се използваше с цел заплащане на по-ниски данъци. В определени ситу­ации този метод може да доведе до пре­калено висок брой отчетени като стари и евтини стоки в наличност, които да трябва да бъдат продадени или браку­вани. Така често ситуацията изведнъж се оказва точно обратна на желания ефект, като се плащат по-високи данъ­ци. Една от причините за изключването от Международните счетоводни стан­дарти на „Последна входяща, първа изходяща“ бе и възможността за мани­пулации от страна на фирми, изпаднали във финансово затруднение. Те можеха да го използват за временно увеличе­ние на доходите си. Както споменахме, LIFO вече е забранен за големи компа­нии, т.е. за тези, които го ползваха да намалят размера на данъчните си за­дължения или да представят по по-под­ходящ начин финансовите резултати на организацията пред акционери, креди­тори, инвеститори.

Периодично или постоянно

Освен избор на конкретния метод за отписване на стоково-материалните за­паси при тяхното потребление има още едно управленско решение, което тряб­ва да се вземе. То е свързано с чес­тотата на отчитането на измененията. Вариантите са два: периодично (само в края на отчетния период) или постоянно (изчислява се при всяка осъществена продажба). Разбира се, вторият вари­ант е по-добрият поради ред причини. От една страна се дава ясна представа за реалното финансово състояние във фирмата във всеки един момент. Менид­жърите пък могат да правят задълбоче­ни анализи и да реагират максимално гъвкаво на промените в средата. За неговата практическа употреба обаче е нужен по-голям ресурс, отколкото при периодичния подход. Примерът, който използвахме е далеч от реалната дина­мика на бизнес процесите. Непрекъс­натото проследяване и пресмятане на десетки или стотици транзакции дневно не е по силите на всеки счетоводен от­дел. Точно по тази причина, голям брой малки фирми избират по-лесния вари­ант, поемайки всички свързани с това рискове. Редно е да отбележим, че ако компанията притежава интегрирана информационна система, то няма да изпитва затруднения да използва пос­тоянна отчетност, без да се притеснява че в отдела няма достатъчно човешки ресурс.

Какъвто и похват за отписване на сто­ково-материалните запаси да изберете в крайна сметка, трябва да сте наясно, че според Международният счетоводен стандарт дадено предприятие трябва да използва едни и същи методи за опре­деляне на разходите за всички матери­ални запаси със сходна същност и упот­реба. В същото време, за тези които се отличават, могат да бъдат оправдани различни методи за формиране на се­бестойността. Например материални запаси, които са използвани в един бизнес сегмент, могат да имат полза за предприятието, различна от тази, която биха имали в друга област. Разлика в географското местоположение (или в съответните данъчни закони) сама по себе си не е достатъчна да оправдае използването на различни методи за изписване на себестойността.